Archive for юни 2007
Как да останеш весел?
От всякъде ни заливат с идеи и съвети как да се усмихваме, да бъдем позитивни, колко полезно е това за нас и за останалите. Даже имаше изследване че дори и да се нахилиш насила пак се отключвали дози от хормона на щастието в мозъка ни, нищо че усмивката ти не мяза на такава, а по-скоро на изнасилена гримаса.
А колко е трудно да се усмихнеш днес… С триста мъки се изсулваш от леглото си рано сутрин окрилен от „бодрата“ перспектива за един „прекрасен“, ужасно горещ летен работен ден. Проникваш в някакви подходящи за екстремните софийски жеги дрехи и потегляш. Още има наченки на усмивка, слънчево е, леко хладно…
Следва почти безкрайното пътуване до работното място. Някой късметлии прекарват задръстването и пътя си в комфорта на колата си- климатиче, музичка, цигарка. Други – не съвсем. Увисваш на спирката на трамвая си като дежурен мокър парцал, благославяш поредното забавяне на транспорта и теглиш една тънка дълга по адрес на бутащите се страци и неопределимата (дано си остане така,не искам да знам първоизточника й) миризма в превозното средство. И усмивката почва да залязва гледайки още от 9 часа нервни, ядосани и намръщени хорица как се натъпкват в трамвая.
Добираш се до работата, пийваш кафенце, поздравяваш тълпа хора, които дори не знаеш как се казват и прилично си засядаш зад бюрото. Имаме наченки на усмивка – лошото мина, имаме климатик, кафе и дори лека музичка. Ще го бъде деня все пак.
Докато не отворих rss feed-овете си на новинарски сайтове и в порив за задоволяване на информационния си глад не прочетох десетки новини за убийства, катастрофи, атентати…Сега пак наново трябва да се убеждавам, че не е толкова зле положението.
