My Journal

Здрасти.

Пиша ти това писмо още преди да знам дали ще те имам някога. Сега съм на 21 години, 2007-ма година сме. Уча в журналистика в университет и се справям добре. Ако имам все така добри оценки ще има да ти натяквам да учиш и да ти размахвам студентската ми книжка, за да давам личен пример (онази тройка по управление си беше чиста случайност;))). Истината е, че ако приличаш на мен ще си умен/а и няма да ти се налага да циклиш над книгите, а ще разбираш нещата. Още незнам дали тази ще бъде професията ми и дали ще може да ме издържа, дори се съмнявам в това, но поне имам личното успокоение, че 4 години уча нещо, което искам. А после – накъдето ме отвее вятъра.

Едновременно с това и работя. Започнах от 20. Може би е рано, но имам нужда от стаж, опит и знания, за да бъда после конкуретноспособна. Светът сега е много труден. Изпълнен със страх и несигурност – особено в България. С чичо ти нямахме късмет да сме деца на богати родители и каквото правим го правим сами. Той живее в Люксембург с жена си и се надявам някой ден и аз да се махна от нашата държава. Когато станеш по-голям/а ще ти обясня за милата ни родина и ти сам ще избереш да я обичаш ли или не. Тук е много хубаво, но само ако имаш късмета да не си знаеш парите и да си уреден до старини. Хубава страна, но с много кофти хора и народопсихология.
От едва няколко години светът се опитва да овладее глобалното затопляне и да озапти катастрофалните последици, които предричат, че ще предизвика за планетата ни. Незнам дали ще успеем и на какъв свят ще бъдеш свидетел ти. Има войни, умират хора, бедствия и трагедии се случват ежедневно, които до половин година никой няма да помни. Така е устроен света ни. Аз на своя страна се опитвам да вирея в него въпреки, че несигурността понякога ме изпълва с отчаяние.

Няма да крия от теб, че и аз съм млада и че имам своите лудории и пороци както правят повечето други родители. Сега живея своята младост, но може би по-малко диво като останалите. Някак си стана така че рано улегнах и започнах да разсъждавам като по-голяма отколко съм. Казват, че всички родители на младини правят неща, които после забраняват на децата си и не искат те никога да вършат. Разбирам напълно защо, но ще искам ти да имаш акъла да прецениш последствията преди да ги направиш.

Ще имаш много готини чичовци и лели – успях да се заобиколя със страхотни образи за приятели и ще се боря да ги запазя за дълги години.

Моят брат и твой бъдещ чичо е страхотен. Много го обичам и ми е невероятна подкрепа. Късметлийка съм че си го имам. Ще искам и ти да имаш братче или сестриче, защото най-хубавото нещо в нашия, сегашния свят е да знаеш, че имаш своя кръв някъде – дори и далеч от теб, който те обича каквито какъвто и да си и каквито и да ги надробиш.

Незнам как ще те опазя от света навън.  Убийства, наркотици, болести, отвличания…вестниците ни са пълни с такива случки. Затова дори не съм сигурна, че ще искам да отглеждам дете и да му причиня всичко това не и сега, не и тук.

Ново двайсе.

„Властите в Китай забраниха на журналистите да съобщават лоши новини. Вестниците и списанията са длъжни да разказват как животът във всички сфери от ден на ден става все по-добър. Медиите не трябва да показват недоволните лица на хората и препълнените автобуси. Това решение е взето в навечерието на поредния конгрес на Китайската комунистическа партия, пише вестник „Гардиън“. Журналистите нямат право вече да провеждат собствени разследвания: като например за съмнителното качество на произведените в страната стоки и продукти.
Напоследък в Китай имаше няколко сериозни инцидента, които властите с всички сили се опитаха да потулят, коментира Нюз.ру. Сред тях са опасният вирус сред домашните животни, срутването на строящ се мост в провинция Хунан, при което загинаха над 40 души, а така също и скандалът с играчките, съдържащи опасни вещества. Само през последните дни тайфунът Сепат в Китай взе над 10 жертви, а още 60 души бяха ранени. Наводнени са пътища, разрушени са къщи, изкоренени са дървета.“

И каква стана тя. Китайското правителство почва да си отглеждат едно вегетиращо общество, орязано откъм интернет, свобода на мисълта и словото, а сега и изкуствено го заблуждават, че всичко му е наред. И един милиард народ не се ли усеща, че има нещо гнило в цялата работа. Например, че не е редно, може би не е морално. Ей такива мънички мисловни процесчета не им ли хрумват?? Може би са намерили начини и да зомбират нацията, че да не се вдига на простести и всички илюзорно да си живуркат като зеленчуци. Още един сценарии тип 1984г. на Оруел, но поне все още не се е стигнало до промяна на историята и вестниците спрямо актуалното правителство…или греша.

Една футуристична история, сякаш част от сюжет на филм, но съвсем реално постижима, ако не помогнем на земята ни.

read more | digg story

Известно време след като започна да излиза на български си го купувах. Дори ми беше интересно. Беше ново, различно и може би дори интригуващо. И така към година, година и нещо някъде редовно си го купувах. След това започна доста да ме дразни. Имах чувството, че чета всеки месец едни и същи глупотевини. И май си е точно така.

Пробутват ми някакви измислени стилове за дрехи, като лирично ми подхвърлят картинка на някоя холивудска звезда неглиже, която изглежда по същия начин – сякаш това ще ме убеди да нося очила по-големи от лицето ми и дамска чанта която потресаващо много прилича по размер и стил на раницата ми от гимназията.

Тези, които списват страниците (трудно ми е да ги нарека репортери и журналисти, защото ще си обидя попрището) се опитват да разнообразят иначе скучния си начин на писане вкарвайки разни лафове и осторумия, но по-скоро ме хвърлят в недоумение какво точно му е смешното на това изречение. (Нямам под ръка списание, инче щях да препиша някой друг бисер.)

Също така се опитват да ме убедят как трябва да съм 45кг с напикан дюшек, за да ми се налепят „сладурчетата в диското“ като свиня на блажен вестник, като съответно предлагат 199 начина да умра от глад и да се гътна от дехидратация докато точа лиги пред витрината на някоя сладкарница.

Най-противни са ми словесните диарии (трудно мога да ги нарека статия или материал), които пльокват клеймото ВСИЧКИ МЪЖЕ СА ГОВЕДА. Ами…не са. Много мъже са си супер готини, а и жените сякаш сме перфектни – как да позная, че лъже, маже, краде, миришат му чорапите и т.н. Дори си спомням, че в миг на умопомрачение правих някакъв безумен тест. Имаше един въпрос от рода на какво ще направи той ако на мен ми е лошо, а трябва да се вечеря. Всички варианти бяха в унисон с идеята какви прасета са мъжете, как ще ме зареже да яде сам навън, ще поръча нещо което няма да ми хареса или ще ме натири в кухнята с думите „Стига си се лигавила, нищо ти няма“. Хич не предположиха, че пича може да е готин и сам да запретне ръкавчета и да забърка някоя кулинарна глезотия.

И стигаме до my personal favourite – секс идеите.
Ох, откъде да почна.
Айде от позите – ами тия пози ще ме извинявате, ама едните не са нищо ново под слънцето, а останалите предполагат поставянето на заветното списание под възглавницата и следната картинка: “ Чакай мило, не така. Ох, тука друго пише, чакай да прочета. Значи първо ушите ти не гледат на североизток, а краката ти трябва да са под перфектен ъгъл с кокалчето на показалеца ми. Офффффф, за нищо не ставаш, трябваше с Гошо да тръгна, той поне може да прави секс.“

Скъпи дами, не се учете да живеете и обичате от списанията. Жалко е.

Днес се изумих като прочетох за кандидатурата му за кмет на София. Оосбено след като вчера заради малоумното шофиране на прескъпия му джип с чужда регистрация щяхме с приятеля ми да се хакнем в него завивайки по Витошка. Човека си пъплеше с 5-10 км/ч покрай спрелите коли пред Galaxy-то, докато си бъцкаше по телефона акто доста пречеше на идващите отгоре и отстрани коли. Но все пак, и той е VIP (very immoral person, както в Капитал нарекоха Максим Ставийски). Размина се без проблем, той дори не ни удостои с поглед, но аз се обърнах видях, че беше той. И днес виждам, че иска да ни става кмет.

Всъщност какъв е той, че ще става кмет? Тренер на баскетболния ни отбор, доста емоционалени забавен да го гледаш как се пеняви по терена. Весел образ с явен говорен дефект, който обезмисля почти всяка публична и медийна проява свързана с евентуалното му назначение за кмет на столицата. Никой няма да го разбере, Гаргамел и смърфовете (както бат’ Бойко нарече ДСБ и Иван Костов) също. Ще падне голямо шоу.

Та питането ми е какво точно ще напарви Тити Папазов за града ми от седалката на джипа си (който едва ли е добит с полагаемата заплата на треньор на националите по баскетбол), който дори няма българска регистрация.