My Journal

Всякa година по това време вечно се намира някой, който да почне да хейтва.  И се почва едно мразене и мрънкане – Коледа е комерсиална, мразя я, тия светлини, тоя дебел дядка, тия проскубани елени. Мрън-мрън-мрън

Какво като е комерсиална питам аз? В свят като нашия всичко е комерсиално, всичко носи пари и никой не ги е върнал. Защо подобни изблици на дразнене трябва да се насаждат у хората…?

Аз си обичам Коледа и всичко покрай нея. Харесва ми украсата навсякъде, светлинките, усмихнат дебел дядо. Цялата атмосфера ми е много приятна и с голям кеф си подреждам елхата у дома.  Слагам си коледни теми и мелодии на телефона, wallpaper-и на служебния и домашния компютър, в офиса цъфва една голяма елха, тормозя кучето си като му слагам коледна шапчица… Всичко това ме радва. Е вярно е че безбройните филми по телевизията за Христос почват да ми омръзват, както и хилядното повторение на Сам в къщи, но няма как.

Това е едно хубаво време от годината и ми е много трудно да разбера защо има толкова много хора, които не могат да се спрат и да се нарадват на празника.  Не съм вярваща, даже въобще, но атмосферата, което Коледа създава е някак си…вълшебна.

——————————–

* „Хейтър“ – човек който мрази всичко и всички около себе си.

Такова заглавие мярнах в 24 часа днес. Първото изречение на статията беше, че децата масово забравяли българският език и за да се предотврати това било нужно да се направят програми за изучаване и използване на езика ни зад граница.

ЗАЩО? питам се аз.

За какво им е на децата да помнят българския? Ако имат желание да се връщат и да живеят тук, ако там са само временно – да. Но иначе защо им е? Да ги затормозява и обърква допълнително ли? Като идат на училище и да говорят глупости омешвайки езиците? Жевеейки там имат страхотен шанс да научат един полезен език, такъв с който из целия свят може да се оправяш, а не родния ни, който си го говорим само тук. В чужда среда се учи много по-добре.

Преди време с една приятелка бяхме излезли на по коктейлче след работа – да разпуснем, да се видим. Разговорът ни тръгна точно в тази посока. Тогава аз й споделих, че ако се осъществи плана ми да се изнеса от България и разбира се имам дете зад граница няма да го уча на български. Тя се учуди, че е доста крайно решение, но разбра че всъщност е по-доброто. Не искам моето дете да иде в английско/немско и т.н. училище и там да не разбере нищо от уроците си, защото знае само български. Не искам да учи математика и писане през български. Ще му се говори само на чуждия език у дома. Пък и така ако мама и тате се карат, то няма да се плаши, защото няма да знае защо. ))

Защо им е на децата на емигрантите в Чикаго да помнят българския? Той няма да им отвори нито една врата към хубаво бъдеще.