Archive for the ‘Душевен ексхибиционизъм’ Category
Писмо до моето бъдещо дете
Здрасти.
Пиша ти това писмо още преди да знам дали ще те имам някога. Сега съм на 21 години, 2007-ма година сме. Уча в журналистика в университет и се справям добре. Ако имам все така добри оценки ще има да ти натяквам да учиш и да ти размахвам студентската ми книжка, за да давам личен пример (онази тройка по управление си беше чиста случайност;))). Истината е, че ако приличаш на мен ще си умен/а и няма да ти се налага да циклиш над книгите, а ще разбираш нещата. Още незнам дали тази ще бъде професията ми и дали ще може да ме издържа, дори се съмнявам в това, но поне имам личното успокоение, че 4 години уча нещо, което искам. А после – накъдето ме отвее вятъра.
Едновременно с това и работя. Започнах от 20. Може би е рано, но имам нужда от стаж, опит и знания, за да бъда после конкуретноспособна. Светът сега е много труден. Изпълнен със страх и несигурност – особено в България. С чичо ти нямахме късмет да сме деца на богати родители и каквото правим го правим сами. Той живее в Люксембург с жена си и се надявам някой ден и аз да се махна от нашата държава. Когато станеш по-голям/а ще ти обясня за милата ни родина и ти сам ще избереш да я обичаш ли или не. Тук е много хубаво, но само ако имаш късмета да не си знаеш парите и да си уреден до старини. Хубава страна, но с много кофти хора и народопсихология.
От едва няколко години светът се опитва да овладее глобалното затопляне и да озапти катастрофалните последици, които предричат, че ще предизвика за планетата ни. Незнам дали ще успеем и на какъв свят ще бъдеш свидетел ти. Има войни, умират хора, бедствия и трагедии се случват ежедневно, които до половин година никой няма да помни. Така е устроен света ни. Аз на своя страна се опитвам да вирея в него въпреки, че несигурността понякога ме изпълва с отчаяние.
Няма да крия от теб, че и аз съм млада и че имам своите лудории и пороци както правят повечето други родители. Сега живея своята младост, но може би по-малко диво като останалите. Някак си стана така че рано улегнах и започнах да разсъждавам като по-голяма отколко съм. Казват, че всички родители на младини правят неща, които после забраняват на децата си и не искат те никога да вършат. Разбирам напълно защо, но ще искам ти да имаш акъла да прецениш последствията преди да ги направиш.
Ще имаш много готини чичовци и лели – успях да се заобиколя със страхотни образи за приятели и ще се боря да ги запазя за дълги години.
Моят брат и твой бъдещ чичо е страхотен. Много го обичам и ми е невероятна подкрепа. Късметлийка съм че си го имам. Ще искам и ти да имаш братче или сестриче, защото най-хубавото нещо в нашия, сегашния свят е да знаеш, че имаш своя кръв някъде – дори и далеч от теб, който те обича каквито какъвто и да си и каквито и да ги надробиш.
Незнам как ще те опазя от света навън. Убийства, наркотици, болести, отвличания…вестниците ни са пълни с такива случки. Затова дори не съм сигурна, че ще искам да отглеждам дете и да му причиня всичко това не и сега, не и тук.
