My Journal

Както казваха преди време – „Днес беше успешен ден за българската демокрация.“ Само дето не беше баш за демокрацията, ами за мен.

Спазих уговорените два часа, творих почти без спирка и съм доволна от себе си. От писането сутринта се родиха някой идеи и прозрения, които ще пусна тук, а в блога ми http://ivanapetrova.blogspot.com публикувах следобедните си разсъждения за гей парада в София, който се оформи доста добре без никаква редакция и насилствено писане.

По-добрте попадения:

Снощи се замислих защо искам да пиша. Незнам защо. Преди да знам съзнателно и ясно, че искам това да е моята професия пишех просто защото имах нужда – да излея нещо, да споделя нещо, да кажа нещо. Мислех, че ако не го напиша някъде главата ми ще се пръсне. Спомням си и като ме хване музата – хващах един лист и почвах. Каквото му хрумне. Случвало ми се беше и да пиша за самото писане. Не за да кажа нещо, а просто за да пиша. Преписвала съм пасажи книги, вестници, списания. Странно, дори малко плашещо за хората, които не знаят какво е. А за тези, които знаят – напълно понятно. Писането е разтегливо понятие. Сега всички пишат.

Самото иманe на блог те кара да се чувстваш яко. Знаеш че си имаш твое местенце, където ти колиш и бесиш, никой не може да те модерира, никой няма право копче да ти каже. Четкаш самолюбието си. А да имаш читатели и коментари е върховната егоистична чикия. От опит го казвам, зодия лъв съм и имам блог, тамън три.

***********************************************

7 минути остават до края на часа за писане. Мисля че се справих добре. Следобед пак. Даже мисля да ида с лаптопа на кафе някъде и да изпробвам свободното писане в такава обстановка. Идват добри идеи, мислиш различно, провокиран си от хората около теб. А те в повечето случаи гледат много странно когато човек е сам в кафе. Някак не сме свикнали с това. Даже има много хора които ги е срам да идат някъде без компания, което е доста кофти. Значи че сам за себе си си скучен и не можеш да се занимаваш. И на мен ми беше странно първите пъти. Имах чувството че хората едва ли не ме съжаляват, че си мислят че нямам приятели и съм някаква откачалка. Което е ужасно глупаво и предубедено. Обичам да съм сама. Понякога това е единствената компания, която желая. Особено като искам да помисля или да попиша. Хората трябва да излязат от тези рамки и да мислят по-разчупено. Толкова ли е странно, толкова ли е жалко отстрани. Преди да бъдеш с хора, трябва да се научиш да бъдеш сам. Защото рано или късно си оставаме сами – като заспиваме, като се къпем или ходим до тоалетната, когато всички изведнъж изчезват когато имаш нужда от тях, когато умираш.

Та значи блогът е върховен, личен ексхибиционизъм – ако разбира се съдържанието се върти около самия автор.

С тези облачни и дъждовни дни все повече се усещам, че хубавото лято си тръгва. Слънчевите дни вече ще са кът, ще се крием по заведения, за да се видиш малко с компания. Край на кафенцата на тиферич и пейки посред нощ по Витошка. Гъч в градския транспорт, защото на никой няма да му се ходи пеша няколко спирки.

Но и есента си има своето очарование. Прекрасните цветове, леко лежерното настроение, което е в рязък контраст с летните страсти. Който ходил отпуска – ходил. Аз поне ще имам още едно излизане скоро.

Топли летни спомени, с които се грееш докато навън вали. Чай вместо фрапе, шал вместо деколте, лампа вместо силните слънчеви лъчи.

Винаги ми е така носталгично като лятото почне да си отива.

Здрасти.

Пиша ти това писмо още преди да знам дали ще те имам някога. Сега съм на 21 години, 2007-ма година сме. Уча в журналистика в университет и се справям добре. Ако имам все така добри оценки ще има да ти натяквам да учиш и да ти размахвам студентската ми книжка, за да давам личен пример (онази тройка по управление си беше чиста случайност;))). Истината е, че ако приличаш на мен ще си умен/а и няма да ти се налага да циклиш над книгите, а ще разбираш нещата. Още незнам дали тази ще бъде професията ми и дали ще може да ме издържа, дори се съмнявам в това, но поне имам личното успокоение, че 4 години уча нещо, което искам. А после – накъдето ме отвее вятъра.

Едновременно с това и работя. Започнах от 20. Може би е рано, но имам нужда от стаж, опит и знания, за да бъда после конкуретноспособна. Светът сега е много труден. Изпълнен със страх и несигурност – особено в България. С чичо ти нямахме късмет да сме деца на богати родители и каквото правим го правим сами. Той живее в Люксембург с жена си и се надявам някой ден и аз да се махна от нашата държава. Когато станеш по-голям/а ще ти обясня за милата ни родина и ти сам ще избереш да я обичаш ли или не. Тук е много хубаво, но само ако имаш късмета да не си знаеш парите и да си уреден до старини. Хубава страна, но с много кофти хора и народопсихология.
От едва няколко години светът се опитва да овладее глобалното затопляне и да озапти катастрофалните последици, които предричат, че ще предизвика за планетата ни. Незнам дали ще успеем и на какъв свят ще бъдеш свидетел ти. Има войни, умират хора, бедствия и трагедии се случват ежедневно, които до половин година никой няма да помни. Така е устроен света ни. Аз на своя страна се опитвам да вирея в него въпреки, че несигурността понякога ме изпълва с отчаяние.

Няма да крия от теб, че и аз съм млада и че имам своите лудории и пороци както правят повечето други родители. Сега живея своята младост, но може би по-малко диво като останалите. Някак си стана така че рано улегнах и започнах да разсъждавам като по-голяма отколко съм. Казват, че всички родители на младини правят неща, които после забраняват на децата си и не искат те никога да вършат. Разбирам напълно защо, но ще искам ти да имаш акъла да прецениш последствията преди да ги направиш.

Ще имаш много готини чичовци и лели – успях да се заобиколя със страхотни образи за приятели и ще се боря да ги запазя за дълги години.

Моят брат и твой бъдещ чичо е страхотен. Много го обичам и ми е невероятна подкрепа. Късметлийка съм че си го имам. Ще искам и ти да имаш братче или сестриче, защото най-хубавото нещо в нашия, сегашния свят е да знаеш, че имаш своя кръв някъде – дори и далеч от теб, който те обича каквито какъвто и да си и каквито и да ги надробиш.

Незнам как ще те опазя от света навън.  Убийства, наркотици, болести, отвличания…вестниците ни са пълни с такива случки. Затова дори не съм сигурна, че ще искам да отглеждам дете и да му причиня всичко това не и сега, не и тук.