My Journal

Статия за цензурата в интернет по света.

Контролът върху съдържанието на интернет е донякъде необходим. Факт е, че в мрежата свободно се разпространява голямо количество порнографско, религиозно некоректно и агресивно съдържание. Опити да се спре достъпът на ученици и студенти до него се толерира в повечето държави, основно на институционално ниво.

В САЩ голяма част от учебните заведения регламентират правата на учениците по отношение на свободата им да сърфират свободно в нета. В България също започва да се прилага подобна стратегия. В някои от гимназиите е ограничен достъпът до определени сайтове и свалянето на нелегална (а в някои случаи на всякакъв вид) информация, необвързана с учебния процес. За подобни цели филтрирането на съдържанието в интернет може да се каже, че е морално обосновано. Как бихте се почувствали, ако достъпът до любимото ви онлайн издание изчезне, а месец след това разберете, че това се е случило с правителствена санкция? Вероятно не особено добре – съвременният човек e изработил доста остра нетърпимост към забраните от всякакъв вид. Един от най-ярките символи на административния произвол е цензурата, която е на път да заживее нов живот чрез навлизането й в глобалната мрежа.
Актуално изследване на неправителствената организация o­nI (OpenNet Initiative), проведено сред няколко хиляди сайтове и 120 интернет доставчика в 41 страни извън Европа, регистрира, че в последните пет години налаганата от държавните администрации цензура е нараснала значително.

Глас в пустиня….

Проблемът с нарушаването на човешките права и цензурата в интернет бе поставен на дневен ред от o­nI и американската организация за защита на човешките права Amnesty още през 2002 г. Основен обект на критика тогава бяха действията на китайс­кото правителство, което филтрира част от информацията в интернет – предимно сайтове, дискутиращи теми като демокрация, равноправие, Тибет и други. Въпреки това китайските власти все още не признават официално, че в държавата им има цензура. Дори и в момента тя умело се прикрива. Обикновено на екрана на засегнатия потребител излиза дори добре познатият надпис за грешка “404″.

Джон Палфрей, изпълнителен директор на Berkman Center for Internet & Society при Harvard Law School, смята, че днес ситуацията е сходна с тази през 2002 г., дори по-лоша: “За съжаление филтрирането на мрежата почти винаги става тайно, като гражданите няма къде да получите отговор за това как и какво точно се филтрира във вашата държава”, казва той пред bbc.co.uk.

Цензурата е изразена най-силно в по-неразвитите общества,където ограниченият достъп до информация всъщност е по-малкото зло – там се стига и до присъди, затвор и физическа саморазправа с дисиденти.
Според изследването на o­nI цензурата съществува в 25 от проучените държави в поне едно от своите проявления: политическа, социална или такава, свързана с използване на онлайн услуги и приложения. В тази категория попадат страни като Бирма, Китай, Индия, Иран, Либия, Мароко, Южна Корея, Тайланд и Узбекистан. Ограниченията, които налагат правителствата, се възприемат и от някои частни организации. В стремежа си да се настанят на необятния китайски пазар световни IT и онлайн корпорации правят сериозни компромиси със своите принципи и морал.

През 2005 г. Google се поддаде на натиска на китайските власти, съгласявайки се да цензурира търсенето на някои думи и понятия, неудобни за местните политически управници. Явно компанията има намерение да поддържа политика в тази насока, защото и наскоро активираната китайска версия на Google Maps е със съществени разлики в сравнение с нейния еквивалент за останалия свят.
На www.ogleearth.com може да се намери PDF файл, в който възпитаникът на университета в Минесота Кай Чи Люнг илюстрира редица несъответствия в двете версии на програмата. На въпросния сайт се отбелязва, че в Китай е позволен достъпът и до двете версии на услугата – интересен ход, с който хората, отговорни за тази ситуация, вероятно се надяват да убедят потребителите, че така ще им бъде по-удобно да ползват специално предназначената за тяхната държава версия.

Yahoo! пък си навлече гнева на организациите, защитаващи човешките права (най-вече на Amnesty), като предостави на китайските власти информация за журналиста дисидент Ши Тао, включително негова лична кореспонденция. В резултат на това той бе осъден. Опит за налагане на своеобразна интернет цензура наскоро имаше и в България, когато бе издадена заповед на ГДБОП (Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”) да се ограничи достъпът до конкретен торент сайт. Проблемът в случая е не дали сайтът предлага съдържание с платени авторски права или не, а дали МВР изобщо има право да филтрира интернет с подобни основания, намесвайки се в един по същество гражданско-правен спор. Жалкото е, че някои частни компании се съгласиха и наистина орязаха възможността на потребителите да посещават въп­росната интернет страница.

Цензурата в интернет съществува в различни разновидности. В някои страни, като Южна Корея например, се филтрират само сайтове, в които има информация за Северна Корея. В други се ограничава достъпът до определени приложения и услуги (Google Maps, YouTube), в трети – директно се затварят сайтове с неудобна информация.
Прочее не само държави от Третия свят филтрират интернет съдържание. Преди около месец американското правителство забрани достъпа от компютри в мрежата на своето военно министерство до YouTube, MySpace и още единадесет подобни страници.
В близките години интернет ще навлиза все по-сериозно в живота на обикновения човек – без значение дали той живее в Ню Йорк или по крайбрежието на никому неизвестна река в Южна Африка. Увеличението на начините, чрез които държавите прилагат рестриктивна политика спрямо интернет съдържанието, е притеснителен симптом. Според директора на Amnesty Тим Ханкок, цитиран от bbc.co.uk, “китайският модел за интернет, който позволява икономически ръст, но не и анонимност и свобода на словото, става все по-популярен – първоначално, преди пет години, го практикуват едва шепа държави, а днес – дузина правителства, които блокират интернет страници и арестуват блогъри”.

Тревожен е също фактът, че по примера на Китай, Мароко и Египет скоро може и други държави да прибягнат към онлайн цензурата като по-ефективно средство за контрол върху обществените настроения.

Източник: Нет Инфо

read more | digg story

http://e-vestnik.bg/1939

Тези дни ОССЕ публикува доклад с недвусмисленото заглавие “Контролът върху интернет”. Според него сред държавите, които вече са наложили цензура в мрежата или се опитват с всички средства да го направят, освен традиционно споменаваните Китай, Иран, Беларус и Узбекистан, са и Казахстан и Грузия. Авторите на доклада посочват, че ограниченията на свободата на словото в Интернет са “горчиво напомняне за лекотата, с която някои политически режими се опитват да потиснат гласовете, неудобни за властта или просто будещи страх у нея”. “Да изразиш мнението си винаги е било най-лесно в Интернет. Днес обаче виждаме как цензурата в мрежата става все по-разпространена”, се казва в документа.

Интернет дава живот на медийни форми като мрежови дневници (блогове), чатове и други сайтове, които предвиждат активно общуване. Виртуалният свят предоставя на хората място, за да изразят мнения, политически или икономически позиции – нещо дефицитно в реалния живот. Дори в сравнително демократични страни често няма начин да разкажеш на висок глас за своите проблеми и възгледи.

Властите обаче не са доволни от това – според тях мрежовите форми на самоизразяване представляват “заплаха за държавния суверенитет”. “Черният списък” на ОССЕ на страните, които цензурират Интернет, засега включва само 20 държави. Русия не фигурира в него. В доклада на ОССЕ обаче се отбелязва, че освен Великобритания, Испания, Норвегия, Италия, Ирландия и Унгария, Руската федерация също не е подписала допълнителния протокол на Съвета на Европа за проявите на расизъм и ксенофобия, при които са използвани компютърни системи.
Фактът, че ОССЕ изброява сравнително малко страни, до голяма степен се дължи на чисто технически проблеми. Неслучайно в цензурата върху Интернет най-много е напреднал Китай – държава, която набира все повече технологична мощ. В Небесната империя отдавна са изнамерили технология, която филтрира съдържанието на Интернет. Съответно потребителите нямат достъп не само до порнографски страници (каквито са официалните мотиви на властите в Китай), но и до сайтовете с опозиционна насоченост.

Шан Фанху от Шанхай живее в Москва отдавна. Той разказва, че във всяко интернеткафе, “щом влезеш в търсачката и напишеш “Тянанмън”, намираш редица линкове – било с изгледи от най-големия площад в света, било за история и за други туристически забележителности, но нито дума за събитията от 1989 година. Не проумявам как китайските власти правят това”. Нищо чудно, че вече 62-ма китайци лежат в затвора за публикации в Интернет.

Туркменистан обаче е стигнал още по-далеч със забраната да се използва глобалната мрежа в домашни условия. Потребителите могат да влизат в нея само от интернеткафетата. Информацията впрочем също се филтрира доста строго.

В момента казахстанските власти като че ли не са особено загрижени какво става в мрежата. Те обаче все още са упреквани за действията си от 2005 година, когато ограничиха използването на домейни с разширение .kz. Те закриха и сатиричния сайт на британеца Саша Барън Коен, посветен на героя от филма му “Борат”, в който комикът играеше казахстански журналист.

Властите в Иран също схванаха, че много от другомислещите се изявяват активно в мрежата. Естествено последва цензура на блоговете и затваряне на сайтове. Иранският публицист Моджтаба Саминеджад например беше хвърлен в затвора, защото помести в Интернет материал, в който властите съзряха нападки срещу исляма.

“Изпатиха” си и грузинските власти. В доклада на ОССЕ се изтъква “противоречивият и неясен” характер на грузинските закони, засягащи Интернет. Според авторите те позволяват “незаконно да се ограничава свободата на словото”.
“Грузинският закон за Интернет е приет още преди “революцията на розите” и през последните години не е променян,” коментира Елена Тавторадзе, председател на комисията по човешките права към парламента в Тбилиси. “Възможностите на местните Интернет потребители са донякъде ограничени,” призна тези дни и министърът на икономическото развитие Георге Арвеладзе, очевидно впечатлен от доклада на ОССЕ. Той обеща да лансира в Грузия компании, които да предоставят Интернет обслужване с високо качество. “Очаквам в близко бъдеще нещата да се променят към по-добро,” добави Елена Тавторадзе.

Самото понятие “ограничаване на свободата на словото” обаче се тълкува различно в различните страни. Според проучване на американски аналитици от компанията “Пю интернет” 69 на сто от хората в САЩ нямат нищо против цензура в мрежата, ако действията на правителството помогнат да бъдат предотвратени терористични акции. Нещо повече, почти половината американци смятат за допустимо и наблюдението на електронната кореспонденция, на разговорите в чатовете и т. н. Така самото понятие “свобода на словото” придобива малко по-друг нюанс, дори когато става въпрос за световната паяжина.

http://technology.actualno.com/news_118060.html

Заинтересовани лица често променят статиите в Wikipedia. Това показват данните от програмата Wikipedia Scanner, предназначена да идентифицира потребителите, които редактират материали в най-голямата онлайн енциклопедия, писа сайтът CNews.

Така например, от компютър на ЦРУ е била променена статия за президента на Иран. От Ватикана пък са редактирани няколко материала, свързани с религиозна тематика, предаде technews.bg

Скенерът е открил и множество компании, които внасят поправки в статиите на Wikipedia. Сред тях са веригата магазини Wal-Mart, фармацевтичната фирма AstraZeneca, енергийният гигант ExxonMobil и др.

От Wikipedia посочват, че не могат да установят кои точно потребители редактират съдържанието, а единствено – имената на организациите, от които е осъществен достъпът.

Новината в bulgarianpost.com

Интернет е единственото място където всеки може да се изразява свободно. Сега и това се поставя под съмнение.
Да не би страхът от покорните поданици да нараства, Големият Брат се подава от сенките или никой няма интерес от свободата на словото?

Журналисти биват убивани всеки ден по света заради професията си, медиите са цензурирани..какво ни остана? Мрежата… Под прикритието на един прякор и никаква лична информация можем да кажем всичко.

Толкова ли сме страшни????