My Journal

Уча журналистика вече 3та година. А преди това още няколко години знам, че искам това да правя и да уча. Някъде в началото на следването се усетих, че нямам предпочитана медия, която да ползвам само като потребител. Затова реших да си направя собствено проучване, кое ми допада най-много:

• Вестниците.

С този тип медия се хванах първо. В началото заблудено си четях, но после ме подхвана усещането за ужасната неграмотност на изданията и мания за сензации и преекспониране на темите само и само заглавието да звучи гръмко. Факт е, че в журналистическата теория се изисква силно заглавие, което да привлече вниманието на читателя, но да напишеш, че Еди-кой-си го гръмнали, слагайки бомба в колата му и след това да зачетеш, че всъщност гръмнали само колата му, той бил на екскурзия някъде си ,си е нещо потресаващо. А за заглавие на първа страница: “Цуйка за румънците, 5млн. евро за нас” и “Филчев ще го духа, май?” хич не ми се говори, че ги приемам като лична обида.

Печатните медии като вид медия не ми допадат и защото са от най-бавните, заради физическото време за отпечатване и това че за да прочетеш вестник трябва да спреш да правиш каквото и да било друго. Отпада, последно място.

• Радио

Основият му проблем е лабилността на слушателския интерес. Хората са разработили целите си програмни схеми спрямо това, но все пак успяват да ме изпуснат като фен. Въпреки това, радиото може да отреагира много бързо на всякаква случка и създава един от най-търсените ефекти в медиите - този на присъствието. Обаче с лумпени като онзи рапър по N Joy сутрин, не помня как се казваше, въобще не си правят услуга. Поне хубаво, че се появи Z Rock, та има какво да си пусне човек.

Слагам радиото на второ място.

• Телевизия

Ох и тук е зле работата. Напоследък забелязвам ужасно зловредна тенденция от страна на Канал 1 (нали уж ни е национална, най-силно институционализираната, най-сериозната телевизия). В старанието си да избяга от пост-соц образа си и да се модернизира, новините по Канала придобиха ужасно карикатуризиран образ. Водещите щъкат като обрани евреи из студиото, фамилярничат, хихикат се на безумните си шегички и всичко това в ефир, в прайм тайм-а. Опитвайки се плавно да анонсират спортните новини, всъщност постигат някакво кръчмарско разговорче на по цигара в коридора. “А хихи, как си, Гошко, ти днес трудно ли стигна на работа от снега. А хихи, разкажи ни сега как е спорта у нас.” Незнам дали аз не съм в ред и ми е толкова смешно това, или напротив.

Телевизията обаче печели с оперативност, а най-големият коз й е живата картина. Абстрахирайки се от малоумни водещи, безумни реклами и жалки риалити формати има хляб точно заради това. Получава трето място.

• Победителят - Интернет

Имаш си всичко - бързина, снимков материал, различни източници, връзката с потребителите е мигновена (възможността за оставяне на коменатри директно под новината), жива картина също може да бъде свалена. Много важно е, че можеш да подбереш информацията както я желаеш, защото още не е решен спорът дали новината е това което хората искат да знаят или е това, което трябва да знаят.