My Journal

И такова нещо доживях. Две лигли да ми се чеплезят има-няма всяка вечер по телевизията и да имат наглостта да си сложат подзаглавие на халтурката “Какво искат жените “. Аз като жена ще ви кажа какво искам, да спрете да се потите и газирате в ефир:

• Искам като заседна пред екрана да гледам иначе хубавата телевизия Gtv (заради разнообразните, весели и неангажиращи сериалчета) да не попадам на две фръцли с цигари в ръце (нищо против, но не е за по телевизия) да се кикотят в някакъв вход и да крадат на хората пощата.
• Искам да не съзирам подобно махленско поведение, стига ми съприкосновението с него докато съм принудена да съм в Студентски град. Ако си мислите, че така сте по-близо до младешката аудитория грешите - вашата таргет група не гледа телевизия, а гъчи джибри у мазата или събира ресто от банички за концерта на Планета.
• Искам ВИЕ да не сте представителна извадка на жените от подзагалвието ви Какво искат жените , защото после аз като седна с компания на лаф мохабет трябва да се обяснявам, че има и такива жени, които не се държат като разглезени проститутки.

Толкова ли много искам…

Шоуто на Азис си бешя някак очаквано да се появи. Имах някакво предчувствие, че няма да се задоволи само да се жени, слага гърди и показва пъпката по телевизията. И така си и стана. Всяка вечер по новата ТВ2 той словоблудства, мислейки си че прави шоу. Анализ на предаването му няма да правя. Само два пъти съм гледала по няколко минути и то в vbox. Гледах го, за да добия представа какви ги върши по телевизията, пък и преди да започна да го критикувам да с еубедя че не е скрит one man show талант. Отдалеч се вижда как няма никаква идея защо е там, сценично поведение също, дори и обща култура, с която да завърже разговор с гостите си. Визията е това, което има и с което скандализира. А родната аудитория обожава да се прибере от работа, да пусне телевизора, да легне на фотьойла и да се остави да бъде скандализирана.

Днес пък видях билборд на любимеца на народа, властелина на многобройната аудитория, корифея на телевизонното изкуство, критика на модерното общество - другаря Юлиян Вучков, на който също е дадено поле за действие по ТВ2. На постера си той беше в съвсем нова светлина (слава богу не такава каквато създоха за да рекламират Шоуто на Азис). Ореолът на сърдито старче, което слуша и не вярва на очите си, бе свален и удобно положен в скъпо кресло да държи чаша винце. Предването му гордо се нарича “Времена и нрави”, което лекинко ме плаши, защото познавайки стила му по СКАТ пак ще слушаме многословни хуления и доста рядко ще чуваме нещо рационално и обосновано, да не говорим да приеме мнение различно от неговото. Професор е гръмка титла, не се взима току така, но въпреки това не мога да проявя уважение към него. Не го направих докато се лигавеше (буквално) по СКАТ и ръсеше безумия, не го направих и когато беше жури на конкурса за родна песен за Евровизия и наговори толкова цинични и грозни неща за външния вид на участниците, няма и сега да го направя.

А за шоуто на Нед по Gtv ще си говорим един друг път….

Уча журналистика вече 3та година. А преди това още няколко години знам, че искам това да правя и да уча. Някъде в началото на следването се усетих, че нямам предпочитана медия, която да ползвам само като потребител. Затова реших да си направя собствено проучване, кое ми допада най-много:

• Вестниците.

С този тип медия се хванах първо. В началото заблудено си четях, но после ме подхвана усещането за ужасната неграмотност на изданията и мания за сензации и преекспониране на темите само и само заглавието да звучи гръмко. Факт е, че в журналистическата теория се изисква силно заглавие, което да привлече вниманието на читателя, но да напишеш, че Еди-кой-си го гръмнали, слагайки бомба в колата му и след това да зачетеш, че всъщност гръмнали само колата му, той бил на екскурзия някъде си ,си е нещо потресаващо. А за заглавие на първа страница: “Цуйка за румънците, 5млн. евро за нас” и “Филчев ще го духа, май?” хич не ми се говори, че ги приемам като лична обида.

Печатните медии като вид медия не ми допадат и защото са от най-бавните, заради физическото време за отпечатване и това че за да прочетеш вестник трябва да спреш да правиш каквото и да било друго. Отпада, последно място.

• Радио

Основият му проблем е лабилността на слушателския интерес. Хората са разработили целите си програмни схеми спрямо това, но все пак успяват да ме изпуснат като фен. Въпреки това, радиото може да отреагира много бързо на всякаква случка и създава един от най-търсените ефекти в медиите - този на присъствието. Обаче с лумпени като онзи рапър по N Joy сутрин, не помня как се казваше, въобще не си правят услуга. Поне хубаво, че се появи Z Rock, та има какво да си пусне човек.

Слагам радиото на второ място.

• Телевизия

Ох и тук е зле работата. Напоследък забелязвам ужасно зловредна тенденция от страна на Канал 1 (нали уж ни е национална, най-силно институционализираната, най-сериозната телевизия). В старанието си да избяга от пост-соц образа си и да се модернизира, новините по Канала придобиха ужасно карикатуризиран образ. Водещите щъкат като обрани евреи из студиото, фамилярничат, хихикат се на безумните си шегички и всичко това в ефир, в прайм тайм-а. Опитвайки се плавно да анонсират спортните новини, всъщност постигат някакво кръчмарско разговорче на по цигара в коридора. “А хихи, как си, Гошко, ти днес трудно ли стигна на работа от снега. А хихи, разкажи ни сега как е спорта у нас.” Незнам дали аз не съм в ред и ми е толкова смешно това, или напротив.

Телевизията обаче печели с оперативност, а най-големият коз й е живата картина. Абстрахирайки се от малоумни водещи, безумни реклами и жалки риалити формати има хляб точно заради това. Получава трето място.

• Победителят - Интернет

Имаш си всичко - бързина, снимков материал, различни източници, връзката с потребителите е мигновена (възможността за оставяне на коменатри директно под новината), жива картина също може да бъде свалена. Много важно е, че можеш да подбереш информацията както я желаеш, защото още не е решен спорът дали новината е това което хората искат да знаят или е това, което трябва да знаят.